80 г. от рождението на Митко Щерев (1946)

Митко Генчев Щерев е известен български композитор, аранжор и пианист.

Роден е на 28 януари 1946 г. в Ямбол. Свири отначало на акордеон (взема уроци при Хр. Христов и Н. Николов). Част от детството му минава в пансиони в Ямбол и Пловдив (1957 – 1964). Завършва музикалното училище в Пловдив – специалност фагот и Академия за музикално и танцово изкуство в същия град. В средата на 1960-те години започва професионалната си дейност в областта на професионалната музика като ръководител на оркестъра на Емил Димитров „Синьо-белите“. През 1967 г. пише първата си песен – „Нора“ в изпълнение на Емил Димитров. В началото на 1970-е години е ръководител на оркестър „Маковете“, който съпровожда Лили Иванова. До 1973 г. работи с Лили Иванова и Емил Димитров. През 1974 г. Митко Щерев създава група „Диана Експрес“ и 10 години е свързан изпълнителски и творчески изцяло с нея, като пише почти цялата ѝ музика. В първата дългосвиреща плоча на групата пее Митко Щерев, като е автор на музиката и аранжиментите на цялата плоча. Някои от най-големите хитове на „Диана Експрес“ са „Северина“, „Душа“ и „Наследство“.

Автор е на редица шлагери на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др., което го прави един от най-изтъкнатите композитори на поп музика в България. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Русия, Чехия, Германия, Франция, Холандия и Италия. През 1986 г. става главен художествен ръководител на естрадния ансамбъл към Министерството на войските на транспорта.

Митко Щерев се реализира и като популярен композитор на филмова музика. Автор е на музиката на филмите: „Дубльорът“, „Осъдени души“, „По хълмовете на времето“, „Човек от народа“, „Адаптация“, „Комбина“, „La Donna E Mobile“ и др. През 1996 г. Съюза на филмовите дейци в България го избира за филмов композитор на столетието. Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда награда за музиката към филмите „Вик за помощ“ и „Скъпа моя, скъпи мой“ през 1986 г. През 2005 г. става носител на Голямата награда на Ямбол. През 2010 г. издава биографичната си книга „Забравих си часовника на пианото“, в която описва освен своя живот и историята на „Диана Експрес“.