405 год. от рождението на Жан дьо Лафонтен – френски баснописец

Жан дьо Лафонтен е роден в Шато Тиери в областта Шампан, Франция през 1621 г. в семейството на лесничей. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, когато е 40-годишен.

Животът му е изпъстрен с разнообразни и вълнуващи епизоди. Лекомислен и безгрижен, той преминава през младостта с ентусиазъм и любопитство, присъщи най-вече на детето. Природната му дарба да претворява впечатленията си в поезия го отвежда в двора на френския крал Луи XIV. След поредица от дръзки художествени творби, насочени към пороците и недостатъците на висшата аристокрация и духовенство, поетът е принуден да смени посоката, за да запази благоволението на краля. Лафонтен отдава перото си на баснята и посвещава сборник на шестгодишния престолонаследник, който да послужи за неговото нравствено възпитание.

През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време той се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой близък свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, одите му, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 книги. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта.“ На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп − стъкмени стихове от Лафонтен“. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри разкази, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.

На 13 април 1695 г., на 73 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път.