160 г. от рождението на Дядо Благо

Дядо Благо е литературен псевдоним на Стоян Стойков Русев – български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има огромен принос за формирането на традициите на българската детска литература.

Роден на 2 февруари 1864 г. в село Заберново, Малкотърновско, като най-малкото, деветнайсетото, дете в многодетно семейство. Отначало учи в родното си село и в село Граматиково. В младежките си години участва в борбите на странджанския край за освобождение от турско робство, бил е и секретар на Македоно-одринското опълчение в България. Завършва втори прогимназиален клас в Бургас и гимназия в Сливен, работи като учител в селата Горица и Росен, Бургаско.

През 1896 превежда за първи път приказките на Братя Грим. Събира народни творби от Бургаския край, които по-късно публикува в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина на БАН. Учител в София – в училищата „Братя Миладинови” (1989-1900) и „Кирил и Методий” (1903-1925). Започва да пише стихове за деца (1884) под влияние на Иван Вазов и Константин Величков. През 1889 г. издава в Бургас първата си и единствена поетична книга за възрастни – „Звезда”. През целия си живот сътрудничи на детската периодика.

Автор на много статии, разглеждащи проблемите на детската литература и образованието. Един от учредителите на Дружеството на детските писатели (1928) и на Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса.