70 г. от приемането на България за член на ЮНЕСКО

Страната ни е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г. с резолюция на Общото събрание на световната организация. Според архивите актът на приемане на България в ООН бележи излизането на страната от международната изолация в периода след Втората световна война и полагането на основите за възстановяване на международния авторитет на страната и за нейното пълноправно участие в международните отношения.

Присъединяването на страната ни

Приемането на Народна република България е било одобрено с 50 гласа, два „против“ (Китай, Куба) и пет „въздържал се“ (Гърция, Холандия, Филипините, САЩ и Доминиканската република). За България е гласувал и делегатът на Етиопия, който е влязъл в залата в момента на гласуването. 

По инициатива на Съветския съюз Съветът за сигурност препоръчва да се приемат в ООН 16 държави: Албания, Йордания, Ирландия, Португалия, Унгария, Италия, Австрия, Румъния, България, Финландия, Цейлон, Непал, Либия, Камбоджа, Лаос и Испания.

Ден след приемането на България в ООН, генералният секретар на организацията Даг Хамаршелд изпраща до министъра на външните работи Минчо Нейчев поздравителна телеграма. На 23 декември 1955 г. в София се провежда публично събрание по случай приемането на Народна република България в ООН, на което говори председателят на Дружеството за ООН в България професор Георги Наджаков.

През януари 1956 г. Министерският съвет на България решава да изпрати като първи български постоянен представител в ООН д-р Петър Вутов, който тогава е пълномощен министър в Индия. В средата на април същата година България вече има своя постоянен представител в ООН.

За периода на 70-годишното си членство в ООН три пъти България е била избирана за непостоянен член на Съвета за сигурност за период от две години, три пъти е била председател на Съвета за сигурност и веднъж е била председател на Общото събрание за една година.