60 год. от смъртта на Димитър Димов – български писател и драматург, ветеринарен лекар

Роден е в семейството на офицера Тодор Димов, загинал в Междусъюзническата война, и Веса Харизанова. Вторият му баща, Руси Генев, също е офицер, а по-късно експерт по тютюните. Димов учи първоначално в Дупница, а след това в Първа мъжка гимназия в София (1928). За кратко учи право в Софийския университет, после се прехвърля във Ветеринарно-медицинския факултет, който завършва през 1934. Работи като участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Софийска област, и в Кнежа, Врачанска област. От 1939 е асистент по анатомия във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. През 1943 заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт Рамон-и-Кахал, но през 1944 се връща в България, където е мобилизиран и изпратен на Беломорието. От 1946 е доцент в Агрономическия факултет на Пловдивския университет. Доцент в Селскостопанската академия Георги Димитров (1949–1952). От 1953 е професор по анатомия, ембриология и хистология във Висшия селскостопански институт Георги Димитров.

Председател на Съюза на българските писатели (1964–1966).

Дебютната му книга е „Поручик Бенц“ (1938), писана между 1933 и 1938.

От 1942 Димов започва да публикува във вестниците „Литературен глас“, „Мир“, „Литературен фронт“, „Работническо дело“, „Народна култура“, в списанията „Септември“, „Наша родина“, „Театър“, „Младежка трибуна“.

Вторият му роман – „Осъдени души“ (1945), е започнат по време на престоя на автора в Испания и e завършен след края на мобилизацията му в Беломорието. Привидно побиращ се в жанровата рамка любовен роман, „Осъдени души“ проблематизира по специфичен начин душевната мотивираност в действията на двата пола, противопоставя телесно-любовното и духовно-идейното, доведени до крайна интензивност.

В литературния печат започват да излизат и откъси от третия роман на Д. Димов – „Тютюн“. Готовият вариант на романа е публикуван в издателство „Народна култура“.

Димов е носител е на Димитровска награда за „Тютюн“ (1952). Романът е екранизиран през 1961 (реж. Н. Корабов), а през 1975 е екранизиран и „Осъдени души“ (реж. В. Радев).

Произведения на Димов са преведени на над 30 езика.