35 г. от смъртта на Елисавета Багряна

Родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане.

През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода 1915 – 1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и др. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927).

Елисавета Любомирова Белчева, както е нейното истинско име, остава като една от емблематичните фигури в българската литература. Стихосбирката „Вечната и святата“ (1927) се превръща в нейната най-значима творба, а стиховете ѝ са преведени на 30 езика. Багряна на три пъти е номинирана за Нобелова награда за литература, получава златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969), както и множество държавни отличия.

Стихосбирките и съчетават народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства. Тя публикува произведенията си под псевдонимите : Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.