205 год. от рождението на Георги Стойков Раковски (14.04.1821 – 09.10.1867)

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Георги Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Роден е в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчeва. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия, водач на местните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция.

През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но бива наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и работи като търговец и адвокат.

През 1853 г. във връзка с Кримската война Раковски създава т.н. „тайни общества” в България. Отново е арестуван, но спасен от влиятелни застъпници.

През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856). Тук издава поемата „Предвестник Горского пътника” и своя пръв вестник „Българска дневница”. Заради антитурската му насоченост австрийските власти спират вестника и изгонват Раковски.

През 1859-1860 г. в Сърбия започва антитурска кампания, Раковски се озовава в Белград, където на 01.09.1860 г. издава в. „Дунавски лебед” – първия политически орган на освободителното движение в България.

В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който представлява конкретизация на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. Един полк (легия) от 1 000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 хиляди, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново да работи Временно правителство (Началство), за което е изработен и устав.

За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.

Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”. В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.

Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика е художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.