170 г. от рождението на Иван Мърквичка (псевд. на Ян Вацлав) (1856-1938)

Роден е на 23 април 1856 година в село Видим при Дуба, Чехия (тогава в Австрийската империя). С името Иван, с което е познат, Мърквичка е наричан още при идването си в България през 1881 година, а след завръщането си в Чехия през 1921-а дори започва да се подписва с българското си име, на кирилица.

Завършил пражката Академия за изобразителни изкуства при проф. Антонин Лхота и специализирал в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при известния немски художник проф. Ото Зайц, 25-годишният младеж пристига у нас и със солиден учителски опит. Поканен е от правителството на Източна Румелия и назначен за учител по рисуване в Пловдивската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По това време, когато борбата за съединението на Княжество България и Източна Румелия е в разгара си, той се сближава с видните български общественици и интелектуалци Иван Вазов, Петко Р. Славейков, Петко Каравелов, Константин Величков, с които обединява усилия в общи каузи за културното изграждане на България. През 1889 година се премества в София, където преподава рисуване в Първа софийска мъжка гимназия и развива активна обществена и художествена дейност.

През 40-те години, прекарани в страната ни, Мърквичка е една от най-авторитетните фигури в българската култура и един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Жанровата палитра на творчеството му наистина е богата – битова живопис, донесла най-голяма популярност на своя създател, портрети, исторически платна, множество пейзажи и натюрморти, илюстрации, монументална живопис със светски и религиозен характер. Българските народни традиции, празненства, обичаи, танци, традиционни облекла и носии, пресъздадени с етнографска точност, българската природа, бит и славни страници от историята на народа ни са истинско вдъхновение за таланта на художника, който ги претворява по неповторим начин в картините си.