170 г. от рождението на Зигмунд Фройд

Зигмунд Фройд е влиятелен австрийски психолог, оставил ярка следа с основаване на школата на психотерапията и откриване на метода на психоанализата.

Роден през 1856 г. в град Фрайберг, Австрийска империя, в многодетно еврейско семейство. Баща му е дребен търговец на вълна, който заедно с жена си отглежда седем деца.

През 1860 г. семейство Фройд се премества във Виена. Там Зигмунд е записан да учи в частно еврейско училище. След това той продължава образованието си в гимназия и става първенец на класа. Усвоява иврит, латински, гръцки, английски, италиански, френски и испански език.

След краткотраен интерес към правото, през 1873 г. Зигмунд Фройд е приет за студент по медицина във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се по-късно в модел за собствените му научни изследвания. През 1881 г. защитава докторат.

Фройд започва кариерата си като лекар във Виена, където се запознава с редица личности, оказали влияние върху развитието на психоанализата. Неговото приятелство с Вилхелм Флис, сътрудничеството му с Йозеф Бройер, влиянието на Жан-Мартен Шарко и теориите за хипнозата на Салпетриерската школа го насочват към преосмисляне на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това той разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа.

Фройд обединява цяло поколение психотерапевти, които постепенно развиват психоанализата, първоначално в Австрия, след това в Швейцария и Берлин, а по-късно и в Париж, Лондон и Съединените американски щати. Въпреки вътрешните разцепления и критиките на някои психиатри, в годините между двете световни войни психоанализата се налага като нова дисциплина на хуманитарните науки. През 1938 година под заплахата на националсоциалистическия режим Фройд, който е с еврейски произход, напуска Виена и се установява в Лондон, където умира от рак през следващата година.