153 г. от обесването на Васил Левски – ръководител и идеолог на българското националноосвободително движение (1837-1873)

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република.“

Дописка от Васил Левски до в.“Свобода“, 1870

Роден в Карлово на 18 юли 1837 г. в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова, Васил Иванов Кунчев има двама братя (Христо и Петър) и две сестри (Ана и Марийка). Първоначално учи в килийното училище в родния си град и в местното взаимно училище. Когато е на 14 години баща му умира след дълго боледуване и на следващата година (1852 г.) грижите за него поема вуйчо му Василий Караиванов (архимандрит Василий), таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. В периода 1852-1854 г. той живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене и богослужение, пее в местния църковен хор. През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора, където завършва втори клас на старозагорското класно училище.

През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“. През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му обещава един ден да го изпрати да учи в Русия, но му поставя условие да се покалугери. На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен с името Игнатий. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., когато взема решение да се посвети на революционната борба.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разпускането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси.

От този момент той става Васил Левски – мирският дякон (служител, помощник) на свободата. Ала Дяконът на свободата е предаден през зимата на 1872 г. Заловен в Къкринското ханче до Ловеч, Левски е отведен, съден и обесен в София, на метри от мястото, където днес се издига неговият паметник.