150 г. от рождението на Сава Огнянов (1876-1933)

Сава Огнянов е бил сред първомайсторите на българската сцена, че името му се нарежда до имената на Васил Кирков, на Адриана Будевска, Роза Попова и Кръстю Сарафов.

Роденият на 24 май 1876 в Кюстенджа /днес Констанца/, но израснал и завършил гимназия в Русе, Сава Огнянов, още от дете е рецитирал прекрасно. Като ученик в мъжката класическа гимназия “Борис I “ той изумява русенци с проникновената си интерпретация на една от най- сложните и трудни за интерпретация Шекспирови роли – Шейлок от “Венецианският търговец”.

През 1896, двайсетгодишният Сава Огнянов заминава за Мюнхен, където учи в прочутото драматично студио на Ото Кьоних. После се прехвърля в Берлин и става редовен студент в тамошната академия. През 1902 дебютира в столичната трупа “Сълза и смях” като Мортимър от “Мария Стюарт” на Шилер. После специализира в Прага, Виена, Москва и Париж.

За три десетилетия на сцената Сава Огнянов пресъздава 115 роли, от които близо 40 централни. Голяма част от тях остават еталонни за българския драматичен театър. Хамлет, Кориолан, Цезар, Борис Годунов, Рогожин, Д-р Ранк, Филип Втори, Вурм, Клавдий, Наполеон, Петручио, Макбет – това е само част от неговите забележителни сценични превъплъщения, останали ненадминати и до днес.

+++ Един интересен спомен на великия артист:

В началото на своята сценична кариера Огнянов има известни проблеми с произнасянето на словото, с дикцията си, която съвсем не е ясна, добра. Ето какво казва той по този повод на театроведа Пенчо Пенев, неговия първи биограф:

„ Когато се върнах от странство и постъпих в трупата на „Сълза и смях”, още след първото ми представление в два столични вестника направо ме нарязаха! В „Пряпорец” беше по- човешки казано, но в един друг беше написано буквално „Този пък актьорин, дето играеше младежа в представлението, говореше толкова бързо, толкова неразбрано, че ми идеше пда вдигна стола, на който седях, да го запофуча/?!/ на сцената по този изпълнител на една от най- главните роли!”. Пописано бе с буквата К. Като го прочетох, главата ми се замая. Ами сега? Какъв актьор ще бъда с този недостатък?…Ха да те видим, драги Сава, можеш ли да бъдеш втори Демостен? Че като се затвори моя милост в стаята си/ тогава живеех на бул „Патриарх Евтимий до „Граф Игнатиев”, под наем, в къщата на един подполковник/, че по десет часа на ден, упражнения на глас, на букви,звукове, срички, думи, изречения и цели тиради на хекзаметрови стихове. С такава неумора и настървение правех тези десетчасови упражнения, че най- сетне добрият ми хазяин се принуди, та да му затихне къщата!”