140 г. от рождението на Людмил Стоянов

Людмил Стоянов (Георги Стоянов Златарев), български поет, прозаик, публицист, литературен критик и преводач е роден на 06.02.1886 г. в с. Ковачевица, Благоевградска област в семейство на селски учител, но от 1905 г. живее в София. Първоначално е репортер във вестници, но започва да пише поезия и проза. Дебютира през 1905 като символист. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

През 1920-21 г. заедно с Гео Милев редактира символистичното списание „Везни“, а през 1923-1924 г. заедно с Иван Радославов и Теодор Траянов редактира наследника на „Везни“ списание „Хиперион“. Людмил Стоянов е плодовит автор, но най-популярни остават неговите романи „Холера“ и „Мехмед Синап“. Превежда целия Лермонтов и голяма част от Пушкин, както и руския героичен епос “Песен за похода на Игор”. Преводач на Толстой, Достоевски, Тургенев, Шекспир, Байрон, Балзак и др.

Людмил Стоянов е бил номиниран през 1971 г. за Нобелова награда, но не за литература, а за мир. Той става шестият българин, за когото е известно, че е бил предложен за високото отличие. Писателят наистина има известни заслуги и в борбата за мир. Той се включва активно в антивоенното движение през 30-те години на ХХ в. Участва в Първия международен писателски конгрес за защита на културата, който се провежда в Париж през 1935 г, както и във Втория в Мадрид и Валенсия в 1937 г. През 1948 г. е избран за член на Световния съвет на мира.

Председател е на СБП (1946 – 1949), академик (1946). Директор на Института за българска литература при БАН и един от неговите основатели (1948).

Умира на 11.04.1973 г. в София.