1215 год. от битката при Върбишкия проход (811 г.)

Битката при Върбишкия проход е едно от най-великите сражения в българската история. На 26 юли 811 г. във Върбишкия проход българският владетел Крум Страшни разгромява войските на Източната римска империя, предвождани от император Никифор I Геник, след като преди това ромеите опожаряват столицата Плиска.

Сражението при Върбишкия проход неслучайно оставя значим белег в историята. В него за втори път (след гибелта на император Валент през 378 година от готите) византийски император пада убит на бойното поле, а войската му търпи пълно поражение. В очите на ромеите това е катастрофа, която нанася сериозен удар върху техният авторитет. Десетилетия след битката византийският хронист Теофан Изповедник казва, че „цялата християнска красота загина“.  Същевременно това събитие дава предпоставки за издигането на българската държава като дълготраен политически фактор на Балканите.

През юли 811 г. голяма византийска армия, начело с императора, сина му Ставрикий и зет му Михаил Рангаве, достига старопланинските проходи. Тук пратеници на Крум посрещат василевса с предложение за мир, което той отхвърля. Ромеите прекосяват планината и се насочват към столицата Плиска. В равнината те са посрещнати от 12 000 войска и я разбиват. Пред Плиска те византийците се спраят и с 50 000 опълчение. На 20 юли Никифор I Геник триумфално влиза в българската столица. Крум отново моли за мир: Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, пише Теофан Изповедник. Императорът и този път не проема предложението, смятайки, че е „покорил България“. Той разрушава и опожарява дворците в Плиска, избива много жители, включително малки деца. Императорут „преровил неговите (на Крум) съкровища и намерил твърде богата плячка.“ „Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита.“ На 23 юли Никифор напуска руините на Плиска, начело на тълпи пияни войници.

Междувременно Крум взема бързи мерки – той потърсва помощта на „околните славянски племена“, на част от покорените преди няколко години авари и „въоръжил по мъжки жените“. Старопланинските проходи, през които би могла да се върне византийската армия, са преградени с големи дървенистени (деми).

На 25 юли ромеите достигат Стара планина и навлизат във Върбишкия проход. През цялата нощ те чуват шума от прииждащите български войски по околните склонове. На 26 юли предните отряди на византийците достигат голямата дървена преграда. Обхваща ги отчаяние, дори самият император казва: „И крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта!“ Източниците, най-вече Анонимният ватикански разказ описва изключително картинно страхотния погром на ромеите на 26 юли 811 г. Малцина оцеляват и се спасяват от жестокото клане – между тях са раненият Ставрикий и Михаил Рангаве.

Снимка: Интернет (Миниатюра 52 от Манасиевата летопис, XIV век: Войската на Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий).