100 год. от рождението на Владимир Свинтила

Роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман. Син на юриста публицист Георги Николов – Свинтила. Завършва Италианската гимназия в София (1945). Учи медицина, режисура. Въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“ (1949–1950). Учи романска филология, завършва право в Софийския университет (1952). През 1957 е реабилитиран, но е въдворен за 7 месеца в психиатрия. Редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. главен редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977).

Дебютира през 1948 със стихотворение. Първите му книги са монографични очерци и съставителство на албуми с репродукции на Асен Грозев (1964) и други видни съвременни художници. От 60-те до 80-те издава художествена публицистика и романизираната биография „Слово за зографа Захарий“.

Пише биографията „Аз бях Леонардо“; сценарии за документални филми; пиесата „Прометей в Кипър“ (играна в Бургаския театър, сезон 1960/61); спомени; над 4000 есета, очерци, рецензии, статии по литературна история и критика, история на изобразителното изкуство, художествена критика, културология, история, социология, народопсихология, публикувани в книги, сборници, в българска и чуждестранна периодика (Times of India, Всесвiт, Нева и др.).

Негови повести, новели и разкази се публикуват от 80-те, стихосбирка – през 1994, а романите: антиутопията „Платото“ и „Написан камък“ – посмъртно.

Свинтила е полиглот, изтъкнат преводач от англ., итал., фр., нем. и др. езици. Дебютира с Шекспировите „Сонети“ (1956) и „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс (1957), преиздавани многократно. От английски превежда и пиеси на Шекспир, Т. С. Елиът („Четири квартета“), Уолт Уитман („Тревни листа“), Уилям Блейк, Б. Шоу, Ч. Дикенс и мн. др. От фарси превежда Омар Хайям. Участва в съставителство и преводи за редица поетически антологии.

Негови творби са превеждани на английски, френски, немски, испански, руски езици.

Получава Награда на град Сиена, Италия, за документалния филм „Изкуството на Сиена“ (реж. Хр. Мутафов)