Хариет Бичър Стоу – американска писателка

Родена на 14 юни 1811 г. в Личфийлд, Кънектикът. Отраснала в семейството на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка ѝ, родила осем деца – шест момчета и две момичета, умира на 41-годишна възраст, когато Хариет е едва четиригодишна. Получава много добро образование благодарение на сестра си, с чиято помощ изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, преподавани по онова време само на момчета.

След завършването си става учителка в същото училище. Омъжва се за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. Когато предлагат на съпруга ѝ професорско място, семейството се премества в Мейн.

Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география.

Литературната ѝ кариера започва, когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата ѝ книга „Мейфлауър“ разказва за кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.

През 1850 г. Конгресът приема закона срещу бягството на роби. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. По този повод Стоу написва романа си против робството на цветнокожите в Америка – “Чичо Томовата колиба“, който веднага разбунва духовете. Хариет става най-известната жена в Америка. Пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът и съпругата на Лорд Байрон.

Написва и още един роман срещу робството на цветнокожите, „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“.

Постепенно здравето ѝ се влошава. Две години след смъртта на съпруга си получава трайно душевно разстройство. Умира на 1 юли 1896 г. в Хартфорд, Кънектикът.