Никола Симов-Куруто – знаменосец на Ботевата чета

Никола Симов, наричан „Куруто“ или „Курото“, е български революционер и първи знаменосец на Ботевата чета. Румъния получава прякора си – Куруто, което означава сух.

Роден е около 1845 г. в Ески Джумая (дн. Търговище), където се занимава с дребна търговия и се включва в революционната дейност. Поради смъртна присъда от турските власти, той избягва в Румъния, където работи в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ и установява близко приятелство с Христо Ботев. Ползвал се с голямо уважение от своите саратници и при спорове винаги е избиран за съдия, заради честността  и справедливостта си. До колкото е известно от оскъдните сведения за него, често е преминавал Дунава при уреждане на комитетски дела. В списъците на четата винаги е писан на трето място след войводата.

На 18 май 1876 г., по време на битката на хълма Милин камък, Никола Симов (Куруто) е ранен и вероятно убит от турските войски. Знамето, което той носи, е взето от Димитър Стефанов, известен като Казака от Сливен, който приема клетвата на четата, целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов.

Захарий Стоянов описва Куруто като човек, който се отличава със своята революционна дейност и смелост. Той има репутация на бунтовник, често влиза в затвора поради убийства на турски чапкъни и се уважава от турците за това. В момента на възприемането на знамето на Ботевата чета, Ботев предизвиква Куруто да го прекръсти и целуне, като му възлага тежка отговорност – да го задържи, дори и след смъртта му. Този момент става част от историята на българската революционна борба.

Повече за живота и дейността на търговищкия революционер може да откриете при нас в отдел „Краезнание“.