Мерилин Монро

Истинското ѝ име е Норма Джийн Мортенсън. Родена на 1 юни 1926 г. като Норма Джийн Бейкър, Мерилин Монро се превръща в най-разпознаваемото лице на Холивуд – символ на красота, уязвимост и свобода. Зад ослепителната усмивка обаче остава една дълбоко чувствителна жена, чиято история продължава да вълнува света десетилетия по-късно.

В края на 1944 г., когато е на 18, тя среща фотографа Дейвид Коновер и започва да се снима за него. Първоначално използва името Джийн Норман, докато работи. Изправя тъмните си къдрици и боядисва косата си руса. През 1946 г. подписва първия си филмов договор и сменя името си официално на Мерилин Монро.

Актьорската ѝ кариера не провървява до 50-те години, когато получава първата си малка роля в криминалната драма „Асфалтовата джунгла“ и това привлича вниманието върху нея. Същата година Монро впечатлява публиката и критиците с изпълнението си като Клаудия Касуел във „Всичко за Ева“. Скоро Мерилин се превръща в една от най-известните холивудски актриси. Първоначално не е смятана за сериозна актриса, но по-късно доказва уменията си, печелейки редица признания и привличайки големи публики за филмите ѝ.

Главната роля в „Ниагара“, филм от 1953 г. я утвърждава като секссимвол, а по-късно, през същата година, идва музикалният хит „Джентълмените предпочитат блондинки“. Мерилин става все по-успешна, продължавайки да прави хитови комедии като „Как да се ожениш за милионер“, „Няма друг бизнес като шоубизнеса“ и „Проклетите 7 години“, откъдето е и сцената ѝ върху вентилационната шахта на метрото с развята рокля.

Тя е и първата жена на корицата на първото издание на списанието на Хю Хефнър – „Плейбой“.

Въпреки, че тя се превръща в една от най-големите звезди на „Туенти сенчъри фокс“, договорът ѝ не бил променян от 1950 г., което означавало, че тя получава по-малко пари от останалите актриси в нейния ранг и също така не можела да избира нито проектите, нито колегите си. Освен това, в повечето случаи е поставяна в ролята на „глупава блондинка“, а тя много искала да играе в различни филми с по-сериозна насоченост. През 1954 година, когато отказва поредния лековат проект, студиото я отстранява. След това тя посвещава школата на известния актьор, режисьор и преподавател по актьорско майсторство – Лий Страсбърг и подписва нов договор с „Фокс“, като този път ѝ дават правото да избира сама проектите. Завръща се на екрана с драматичната комедия от 1956 г. „Автобусна спирка“, която ѝ носи номинация „Златен глобус“ за най-добра актриса. През 1959 г. идва ред на „Някои го предпочитат горещо“, който жъне голям успех и тя печели „Златен глобус“ за най-добра актриса, а филмът е считан за един от най-добрите за всички времена. През 1961 г. Мерилин прави последния си завършен филм преди да умре – „Непригодните“. Филмът е провал, но днес се счита за класика.

На 19 май 1962 г. Монро прави известното изпълнение на рождения ден на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди, пеейки „Честит рожден ден, г-н президент“ в Мадисън скуер гардън.