Художникът, почти вълшебник Вадим Лазаркевич в четири приказки.

• Гъбарко;
• Медената пита;
• Зайо-Байо библиотекар;
• Зайовата къщурка.

По-старото поколение българи сигурно си спомнят ярките „картинки“ в любимите детски книжки „Комар и Мецана“ от Асен Разцветников, „Веселите футболисти“ от Димитър Стоевски, „Гъбарко“ от Батко Златко, с „Медената пита“ вътре, „Горската къщичка“, „Сватбата на Червенушко“ и „Трите баби“ от Елин Пелин, „Работна Мецана“ от Леда Милева, „Ежко-Бежко“, „Косе-Босе“ и „Патиланско царство“, от Ран Босилек, „Жалбите на Заю-Баю“, „Модерната стрина Зайка“ и „Чичова китка“ от Чичо Стоян, „Дядовото магаренце“ от Калина Малина и мн. други.

Няколко поколения българи отраснаха с този чуден свят вътре в тези книжки, в които героите сякаш оживяваха – толкова убедителни бяха образите им в илюстрациите на художника Вадим Лазаркевич.