На 25-ти юли отбелязваме 115 г. от рождението на писателя Петър Иванов Стъпов, чието име носи нашата библиотека. Освен писател, той е учител, читалищен деец, журналист и редактор на периодични издания.

„Отдел Краезнание“ и „Детски отдел“ на Регонална библиотека са подготвили витрини с експозиции на лични вещи, снимкови материали, книги, извадки и още много материали, които са свързани с Петър Стъпов. Заповядайте при нас в библиотеката и станете част от историята!

Какво знаем за Петър Стъпов?

Роден е на 25 юли 1910 г. в Ески Джумая (дн. Търговище). Тук той завършва начално и прогимназиално образование, а през 1925 г. продължава образованието си в Шумен, в новооткритото Педагогическо училище. От този период са и първите му стихотворения „Никога веч“ и „Пред есен“, публикувани в софийския вестник „Глобус“. Свои стихотворения, разкази и статии помества и в ученическия в. „Слънчогледи“.

През 1930 г. след дипломирането си постъпва като начален учител в Търговище. Работи активно в читалище „Напредък“ като безплатен библиотекар и ръководител на самодейна театрална трупа. В този период до края на 1942 г. редактира местните периодични издания: „Обществена трибуна“, „Нови дни“, „Хоризонт“, „Напредък“, „Подем“, „Провинциален журналист“ и „Нова пчела“.

На 3 март 1934 г. е учреден „Съюз на писателите от провинцията“ и Петър Стъпов е избран за член на управителния съвет, а през 1936 г. става секретар на новото ръководство на Околийския читалищен съюз в Търговище.

1941 г. Стъпов издава първата си книга, повест за деца „Приключенията на Йон Бльон“ и разказите си „Крилатият хайдутин“. В началото на 1942 г. излиза от печат биографичният му роман „Знаменосецът“, което му спечелва място сред българските писатели.

В периода 1942-1944 Петър Стъпов получава назначение в София като финансов инспектор в „Окръжна инспекция на професиите“ и напуска Търговище. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на почти всички литературни издания у нас. Избран за член на „Съюза на българските писатели“. До своето пенсиониране работи като началник отдел в „Министерство на информацията“, главен редактор на вестник „Септемврийче“, той е един от основателите на литературните вестници „Лост“ (1946 г.) и „Стожер“ (1947 г.), бил е драматург в „Народен театър за селото“, член на редколегията на в. „Литературен фронт“, секретар на секция „Детски писатели“ към СБП. Петър Стъпов е един от основателите и зам. главен редактор на юношеското списание за литература и изкуство „Картинна галерия“. Активен участник в „Съюза на българските журналисти“.

През 1959 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – втора степен. А през 1960 г. получава орден „Кирил и Методий“ – първа степен. На 29 окт. 1970 г. Общински съвет – Търговище удостоява писателя, по случай неговата 60-годишнина, със званието „Почетен гражданин на Търговище“ за неговата активна литературна, обществена, читалищна и журналистическа дейност. През 1972 г. се пенсионира. А 1973 г. става член на Националния комитет за трезвеност.

Най-значителните му изяви на Петър Стъпов са в областта на историческата проза за възрастни и деца. Той е автор на повече от 70 исторически романа, повести, разкази, новели, както и на приключенско-фантастични творби сред които: „Гласове от вековете“, „Чисти очи“, „Човекът от трамвая“, „Гости от Мион“, „Пътешествието на Ани“, „Златният пръстен“, „Семир се завръща“, „Слънце над Шипка“, „Когато бяхме изобретатели“, „Ело справедливия“, „На оръжия, братя“, „Георги Данчов – Зографина“, „Мечът с червения рубин“, „Моите верни приятели“ и на многобройни новели, повести и разкази, поместени в литературни вестници и списания, както и много статии с литературна и обществена насоченост. Най-значимото произведение на Петър Стъпов е „Знаменосецът“ (1942 г.) – биографичен роман за знаменосеца на Ботевата чета – Никола Симов-Куруто. Освен разкази, повести и романи, той е написал петнадесет едноактови пиеси, играни на много места в страната. Произведенията му достигат рекорден за времето си тираж от 200 000 бр. Някои от книгите му са преведени на руски, полски, естонски, немски и турски език.

Той често подписва произведенията си с псевдоними и инициали. Известни са 38 негови псевдонима на кирилица, латиница, с инициали и съкращения и цифроними – Антей, Ал. Громов, П. Джумалиев, П. Ст. Иванов, Камен И., П. Митин, Петьо Митин, Петър Ноев, Перитон, Пертон, Петис, Владимир Петров, П. Ст. Петров, Петър С., Пивас, Пиедо, Репортьор, Репортер №3, Спектър, Петър Стоянов, Чанк Цо Лин, Човек, Труч, Ra-Ra, А., В. П., В. П-в, М., П-Ст., П.М., П. М-н, П. С. П., Ст., R, Rep., „S”, №1.

Умира в София на 18 януари 1992 г.